„Литературни басни“ на Томас де Ириарте е сборник от басни, написани в края на XVIII век. Творбата се състои от поредица алегорични разкази с олицетворени животни, които въплъщават определени черти и модели на поведение и са предназначени да предадат нравствени поуки, значими за човешкото общество. Басните на Ириарте са известни със своята остроумност и критика на обществените норми, което ги прави едновременно забавни и провокиращи към размисъл. В началото на „Литературни басни“ е представена първата басня — „Слонът и другите животни“, в която мъдрият Слон се стреми да поправи различните животни, като посочва недостатъците им. Той свиква събрание, за да ги убеди да се откажат от пороци като мързела и високомерението, което предизвиква разнопосочни реакции сред слушателите му. Докато някои животни го слушат внимателно, други реагират враждебно, показвайки многообразието от нагласи към критиката и самоусъвършенстването. Тази басня задава тона на нравственото изследване в целия сборник, като подчертава темите за мъдростта и значението на самоосъзнаването.