«Турска литература; включваща басни, изящна словесност и свещени предания» е сборник от турски литературни произведения, написани в началото на XX век. Този том има за цел да запознае читателите с турската литература, като представя басни, поезия и драма, илюстриращи богатите традиции и повествования на турската култура, голяма част от които остават непознати за западната публика. Сборникът започва със значимо въведение от Епифаний Уилсън, в което се подчертава непознатостта на турската литература както за европейските, така и за американските читатели. В него се очертава историческият контекст на турската литература, която е разделена на три основни периода, и се представят произведения, включващи епическа поезия и басни със забележителни морални поуки. Въведението акцентира върху конкретни творби, като «Розата и славеят» от Мохамед Фасли, представена като забележителен пример за турска поезия, и «Магистратите» — драма от Мирза Фетх-Али Ахунд-Заде, която обещава живо изображение на живота в турското общество, изпълнено със сложна динамика между героите и социални коментари.