„Книгата на скитниците и просяците с речник на техния език“ от Лутер и други автори е анонимно написан текст, отпечатан за първи път около 1509–1510 г. Този немски труд каталогизира двадесет и осем вида странстващи просяци в средновековното общество, като разкрива предполагаемите им измамни практики и мошенически методи за измолване на милостиня. Книгата включва речник на ротвелша — тайния жаргон, използван от скитниците. По-късно Мартин Лутер редактира изданията, като добавя предговор, който възпира даряването на милостиня на странстващи просяци — противоречива позиция, която ще повлияе върху отношението към бедността и подаянията.