„Деветнадесет древни стихотворения“ от Тун Сяо е сборник от деветнадесет древнокитайски стихотворения, вероятно съставени по време на династията Източна Хан между 140 и 190 г. сл. Хр. Написани от анонимни автори от образования елит, тези влиятелни стихове изследват вечните теми за раздялата, копнежа и преходността на живота чрез гласовете на пътуващи мъже и чакащи съпруги. Отличаващи се с прост език и същевременно изискан изказ, тези петсрични стихотворения са формирали китайската поезия в продължение на векове със своя меланхоличен тон и универсални чувства, които продължават да намират отклик в различни култури и епохи.
Страница в Уикипедия за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Nineteen_Old_Poems