„Dictionnaire de la Langue Verte“ от Алфред Делво е лексикон, написан в средата на XIX век. Трудът разглежда богатите и разнообразни арго на Париж, като старателно събира изрази и жаргон, използвани от различни социални класи, особено от градските жители и представителите на работническата класа. Със съчетание от лингвистични и културни наблюдения този речник цели да документира пъстрото езиково многообразие, характерно за парижките улици през този период. В началото на книгата авторът размишлява върху важността на изучаването на езика и сложната му връзка с обществото. Делво описва удоволствието си от събирането на различни изрази в продължение на няколко години, оприличавайки заниманието си на лов на пеперуди. Той подчертава богатството на арго, или „зеления език“, срещано в ежедневното общуване на парижани, като го противопоставя на официалния език, отстояван от Академията. Това поставя началото на цялостен анализ на множество термини и фрази, разкривайки както езиковите нововъведения, така и социалната динамика на епохата.